неделя, 15 ноември 2015 г.

Новите тъмни векове

Тъмните векове са били наричани тъмни не заради масовите глад и мизерия, епидемиите, избиващи по 20-30% от населението, братоубийствените войни или пък подтисничеството под формата на крепостничество. Всички тези неща ги е имало под една или друга форма, както в Античния свят, така и в по-модерните времена. Тази няколковековна епоха е била тъмна, тъй като през нея тъмнината е царувала над просвещението. Личностите, които са останали в историята от този период с тяхната духовна дейност, а не с варварски постъпки, са единици и трябва да се замислим малко по-дълго за да се сетим за някой пример…
Задавал съм си въпроса защо е било така. И еднозначен и разумен отговор не съм могъл да намеря. Дали духовният упадък се е дължал на масовата бедност? - Не навсякъде в Европа масите са били чак толкова бедни и са гладували систематично. Дали е било заради войните? – Тъмните векове са царували и в относително „миролюбиви“ територии и държави, а и войните може и да са били почти непрекъснати, но не са били 100% непрекъснати. Да не говорим, че въобще не са били масово мероприятие и в тях е участвал относително малък дял от населението. Какво тогава е довело до масовото оскотяване и духовна нищета, какъвто процес се наблюдава и днес? Все пак масите са имали някакви права и дори и имот за разлика от античността… А и се е наблюдавал значителен технологичен прогрес – факт, който не може да бъде отречен.
Задавайки си такива въпроси, открих нещо общо между масовото оскотяване през тъмните векове и това, което се наблюдава сега. По-точно две неща… Първото е отричането на необходимостта от образование и просвещение. Второто е следствие от първото – започват да преобладават хората, които не слушат какво им казва Бог в Свещените книги чрез своите пророци и вместо това започват да говорят от Негово име. Дори и те самите да са откровено безписмени и да не могат да четат Божието слово. И отричат науката и просвещението. Последствията са катастрофални – който иска пример, може да посети един известен музей в Мадрид…
Дали сме пред нови тъмни векове? Да, несъмнено. Компонентите, които споменах са налице –технологичен прогрес, съчетан с масово интелектуално оскотяване в резултат все по-силното осланяне на технологиите, вместо на мисълта. Това се нарича мързел. Колко хора днес могат да умножат две трицифрени числа с лист и химикалка, а не с телефона си в джоба? Но това, както се казва, е нищо – технологиите днес се използват и за активно промиване на мозъци с всякакви формати на предавания тип „интелектуална клизма“, а тези, които ги отбягват поради някакви остатъци на интелект, биват облъчвани отвсякъде с различни форми негативизъм, водещ до депресивни състояния. Често пъти е достатъчна само една средностатистическа новинарска емисия за да се развали трайно настроението. Дори т.нар. научно-популярни предавания и канали за десетилетие деградариха дотам, че днес публиката им се интересува повече от това какво ще стане, ако човек примерно се залее с течен азот (е, слагат надпис „Не опитвайте това вкъщи“), отколкото примерно с фундаменталните тайни на функционирането на Вселената.
Но като че ли най-успешно огънят на просвещението се гаси с т.нар. масова култура – кино, музика, книги, въобще изкуство. Само по себе си това понятие е оксиморон – културата не може да е масова. Ако една култура стане масова, това вече не култура, а в най-добрия случай интелектуална дъвка (да не използвам по-обидни думи). Културата по правило се прави от хора, които изпреварват времето си с новаторски и оригинални идеи и дават насоките на развитие на човечеството. Поради тази причина те първоначално биват разбрани и приети от малцина, а не от всички.
И все пак в един момент в миналото огънят на просвещението е бил запален – в началото с пламъка на кладите, но все пак човечеството е успяло да се измъкне от тъмнината. Не ми дава мира обаче въпросът – не е ли по-добре вместо огъня на просвещението да бъде запалван отново с клади (или някакъв техен еквивалент), просто той да не бъде угасен? Не е ли по-лесно да четем историята? Или поне да четем? Е, тук с четенето май прекалих с наивизма ми.

неделя, 1 ноември 2015 г.

Месни избори (без „Т“-то!)

Днес имаше втори тур на местните избори. Избори имаше, но нямаше избор. Впрочем той в голяма степен отсъстваше и на първия тур миналата седмица. Но тогава поне имаше референдум, макар и удушен в зародиш. И правилно – населението не бива да бъде допитвано по важни и не толкова важни дела. Е, ако беше народ, може би по изключение… Но населението – категорично не! Да дорасне до народ, пък после ще видим…
Но не за утопиите ми е думата. А за месните (без „Т“) избори. Опитвам се да внеса малко хумор с играта на думи. Но пък и хуморът ми се оказва малко плосичък – населението отдавна не се връзва на месо (разбирай кебапчета или кюфтета). Днес играят двадесетолевки поне. А според проучванията - по-често петдесетолевки. Е, някой изкарва много повече, а политическият ни псевдоелит - обществени поръчки, финансирани от еврофондове. Но не луд този, който изяжда зелника, а този, който му го дава. Казал го е нявга съществувал мъдър народ. 
Ще направя малка обиколка преди да се върна на темата за месото по изборите… Много хора, включително мои близки приятели, отдавна са се отказали да гласуват по избори. Дори когато е имало доста по-голям избор от днес. Те са избрали да гласуват целогодишно и постоянно, но словесно с изрази, насочени към управниците ни, от които, ако каруцарите ни още говореха български език, щяха да се изчервят. Обикновено подават вота си на масата между втората и третата, да речем заради малките деца боза, след което поради инстинкт за емоционално самосъхранение, гледат да не си развалят рахата задълбавайки в темата.
За тях те са си прави. Но всъщност и те продават гласовете си. Не-гласувайки. Защото това вдига електоралната стойност (как можа прост човек като мен, щом гласува на скапаните им безсмислени избори, да измисли този наукоподобен израз!?) на тези, които гласуват за кебапчетата. Проблемът е, че техните гласове (или по-скоро липсата им) се плаща с емоционално спокойствие. Винаги е било по-лесно, а в някои случаи и доста по-безопасно, да не се поема отговорност. Спестява душевни терзания. Но цената е още по-голямо интелектуално оскотяване на месното (без „Т“) население (да си кажа само – определено не съм вегетарианец). И то става все повече месо и все по-малко население.
Нещо като едни прасета, които даваха по новините преди време, които се бяха обърнали в един камион на един завой. Гледката беше комична на пръв поглед, но след 1-2 секунди всъщност емоционално покъртителна. Горките животни квичаха жално, опитвайки се да си подадат розовите зурли през процепите за въздух. Но само част от тях успяваха – по-задните отдолу бяха тъпкани от по-горните. 
Чудя се тези прасета какво ли са си мислели преди да ги откарат до кланицата (тази информация не беше спестена от репортерите)? Ще кажете, че прасетата не мислят. Да, ама не, както казваше един от последните журналисти-професионалисти в България. Който е гледал куче, коте, а дори и папагал, ще потвърди, че животните имат самосъзнание и мислят. А, че прасетата са едни от най-интелигентите животни, е научно доказан факт. И в много отношения са доста по-близко до нас, отколкото ни се иска и колкото сме склонни да си признаем. Дали животинките са си мислели в онзи камион, че ги карат към светлото бъдеще? Или поне на няколкодневен курорт, както стана преди тези месни (без „Т) избори в едно село? И изведнъж – камионът се преобръща на завой поради неизправност. А какво ли са си помислили, след като са ги извадили от преобърнатия камион само да ги натоварят в друг, който вероятно е достигнал до крайната си дестинация? Дали са си мислели, че са спасени и повече проблеми не може да имат?
А дали някой видя аналогията с едно население, живеещо в нещо като технически неизправно държавоподобно образувание, пътуващо към „светлото“ бъдеще? Те и прасетата са били доволни до даден момент, а и как да не са, след като се разбрахме, че са тарикати – хранили са ги и не са ги карали да работят. Не съм видял някой да оре примерно с прасе, което предполагам, че е гъделичкало честолюбието им, гледайки воловете или конете, бъхтещи по цял ден. Тях даже и не ги и стрижат! Понякога може би дори са ги чесали зад ушите и са ги потупвали с възклицание: „Ех, Гоше, папкай, папкай!“ . И на никой не му е хрумвало да им строши хатъра, карайки ги да си развалят рахата в неделя да ходят да правят избор и да поемат отговорност. Били са истински щастливи в кочинките си!
Но стига толкова – днес гласувах без да имам избор. С отвращение за кой ли пореден път...

Гласувах единствено за да обезценя поне частично някой купен глас. Надявам се при ниската активност да съм го обезценил повечко! Предпочитам да карам, а не да ме возят! А и на шофьорите в отсъствие на малки деца им е позволено да псуват, било то и наум!

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Аз съм българин…

Аз съм българин…
Ние, повечето от българите, не сме мързеливи, но тези от нас, които са, са толкова мързеливи, че компенсират мнозинството и поради тази причина като народ сме мързеливи като цяло.
Ние, повечето от българите, не сме безотговорни, но тези от нас, които са, са толкова безотговорни, че компенсират мнозинството и поради тази причина като народ сме безотговорни като цяло.
Ние, повечето от българите, не сме завистливи, но тези от нас, които са, са толкова завистливи, че компенсират мнозинството и поради тази причина като народ сме завистливи като цяло.
Ние, повечето от българите, не сме крадливи, но тези от нас, които са, са толкова крадливи, че компенсират мнозинството и поради тази причина като народ сме крадливи като цяло.
Ние, повечето от българите, не сме необразовани, но тези от нас, които са, са толкова необразовани, че компенсират мнозинството и поради тази причина като народ сме необразовани като цяло.
Ние, повечето от българите, не сме циганизирани (тук не влагам етнически смисъл, а начин на живот, вкус (включително и музикален) и мислене), но тези от нас, които са, са толкова циганизирани, че компенсират мнозинството и поради тази причина като народ сме циганизирани като цяло.
Ние, повечето от българите, не сме страхливи, но тези от нас, които са, са толкова страхливи, че компенсират мнозинството и поради тази причина като народ сме страхливи като цяло.

Но всички до един сме волски търпеливи. Търпеливи, че търпим по-лошата част от нас да придава облика ни на народ. Поради тази причина сме все по-малко народ и все повече население. Затова изчезваме… Затова сме обречени… Защото търпим обществената шлака да изплува на горе и да дава облика ни… Никой не ни е виновен за положението, в което сме. Или по-точно сами сме си виновни. Всички до един - едните, по-малкото за безобразията, другите, повечето, че допускат първите!

събота, 21 март 2015 г.

Звезди

Звезди да свалям вече няма -
нека греят недостъпни те
отдалеч ще им се наслаждавам
на душата в черното небе.

Нямам навика да публикувам НЕмои неща в блога ми, но тази песен казва изключително точно как се чувствам независимо, че до рождения ми ден остава месец: https://www.youtube.com/watch?v=VPhBI0jJoy0
Който е франкофон, ще разбере!

четвъртък, 19 март 2015 г.

Баба Марта

Светът е объркано нещо… Или място за живеене… Или пък ние, хората, сме сбъркани… Не знам – нещо обаче със сигурност е объркано! Да вземем например този месец март – баба ти Марта явно е решила, че трябва да спре розовите хапчета, които са ѝ предписани от един доктор дето може да говори много спокойно и успокояващо докато те гледа втренчено в очите. Бабичката уж си отива, а сняг се сипе на парцали. Вчера пък мърморех, че ми беше жега. Абе времето се сменя по-бързо от настроенията ми! А това вече е проблем – би трябвало настроението ми да е функция от времето, а не мога да смогна. Тъкмо стане мрачно, дъждовито, облачно и студено, каквото ми подхожда напоследък, че дори завали и сняг, аз взема, че съгласувам емоционалното си състояние с него, а то вземе, че изведнъж изгрее слънце да ти се допие бира на открито. Аз започвам да полагам неимоверни нечовешки усилия да си го изсветля, та да мога да се заслушам в славеите, и тъкмо успея, а то като завали един сняг на парцали! Не, така не може да се живее! Нещо е сбъркано!

понеделник, 26 януари 2015 г.

В края на януари

Тъга… Невидимо душата стене…
На надеждата крилата са сломени,
вятърът студен в сърцето вие
и огънят полека в него гасне.